МИКРОСКОПИЧНИ БОКЛУЦИ СА НАПЪЛНИЛИ НАШИЯ ДОМ
Днес океанът е основният „събирател“ на пластмаса. Водите му вече съдържат над 200 милиона тона пластмасови отпадъци и това число продължава да расте всеки ден. Важно е да се разбере: пластмасата не изчезва. Под въздействието на слънцето, вълните, солта и триенето, тя се разпада на все по-малки фрагменти – микро- и нанопластмаса.
🔹 Микропластмаса – това са частици по-малки от 5 мм
🔹 Нанопластмаса – частици по-малки от 1 микрометър, хиляда пъти по-тънки от човешки косъм.
Учените отчитат приблизително 350 трилиона микропластмасови частици само в повърхностния слой на океана. И това е само видимата част от проблема: изследователите признават, че до 90% от нанопластмасовите частици са твърде малки, за да бъдат открити от съвременни инструменти.
Но пластмасата вече не се ограничава само до океана. Когато водата се изпарява, нейните микрочастици се издигат в атмосферата заедно с водните пари и започват да пътуват по цялата планета.
Екологът и анализатор д-р Душан Материч от Центъра за екологични изследвания „Хелмхолц“ (Германия) изучава атмосферна нанопластмаса в една от най-високо разположените обсерватории в Европа, обсерваторията Зонблик в Австрия, на надморска височина от 3106 метра. Неговият екип открива, че така наречената „смляна нанопластмаса“, образувана при разпадането на големи влакна, може да остане във въздуха за дълги периоди и да се издига до екстремни височини.
Нанопластмаса е открита във всички изследователски станции – дори на дълбочина над 5000 метра в океана.
Микро- и наночастиците са способни да пътуват хиляди километри, движейки се между континентите. За това разказва д-р Елке Лудвиг, директор на обсерваторията Зонблик и Европейския център за мониторинг на облаците.
Тя привежда нагледни примери:
• След аварията във Фукушима, радиоактивните аерозоли са достигнали Зонблик само за 11 дни.
• На 9 юни 2025 г. въздушни маси от Канада са достигнали станцията – това е било видимо с просто око и дори доловимo по миризмата на изгоряло, която се носела през целия ден.
Това ясно показва колко дълбоко могат да засегнат локалните бедствия цялата планета – особено в Северното полукълбо.
В крайна сметка микро- и нанопластмасата се връщат на Земята с дъжд и сняг, попадайки в гори, полета и ливади, прониквайки в почвата, растенията и хранителните вериги.
Биологът и екотоксиколог Лилиана Касерес Санчес (Боливийски католически университет Сан Пабло) подчертава: микропластмасата вече присъства в естествените екосистеми, живите организми и хранителните продукти – по цялата планета, в двете полукълба.
Това не е абстрактна заплаха за бъдещето – това е ужасна реалност на настоящето.
Проблемът с микропластмасата стана глобален, неотложен и засяга всеки един от нас. Можем да го решим само заедно: чрез подкрепа на прогресивните учени и чрез системна промяна, благодарение на обединяването на научния потенциал на човечеството. Нуждаем се от глобална брейнсторминг сесия, за да решим този глобален проблем.
Планетата няма резервен план, времето е кратко и е изключително важно да действаме сега.
Повече подробности за този проблем можете да намерите в документалния филм Nanoplastics. Threat to Life | ALLATRA Documentary.
You may also like
