Срутването на ледник предизвика катастрофално наводнение в Непал и Тибет

Учени предупреждават за нарастваща нестабилност в планините

Катастрофалното наводнение, което връхлетя приграничните райони на Непал и Тибет на 26 август, най-вероятно е било причинено не от земетресение, а от срутване на ледник, последвано от ледово-каменна лавина и мощен селеви поток.

Според Геологическата служба на САЩ (USGS), голям участък от ледник в района на Национален парк Лангтанг се е срутил от планинския склон. Лед и камъни са паднали в долината и са предизвикали каскаден поток от вода, кал, лед и отломки, който след това е преминал през речните системи Лхенде-Кхола, Бхоте-Коши и Тришули. Потокът е напреднал почти 100 километра и е достигнал населени райони на Непал и граничния пункт Гиронг в Тибет.

Първоначално сеизмичният сигнал е бил оценен като земетресение с магнитуд 4,4. Последващ анализ на USGS е показал, че земетресение не е имало: мощното срутване на лед и скали само по себе си е генерирало сеизмичен сигнал, еквивалентен на събитие с магнитуд около 5,2. Затова е по-коректно да се говори не за „земетресение с магнитуд 5,2“, а за сеизмичен сигнал, предизвикан от срутване.

Спътникови данни показват, че значителна част от ледника на височина над 5000 метра се е срутила надолу. Според предварителни оценки на изследователите, масата от лед и скали е преодоляла огромна денивелация, след което се е превърнала в разрушителен поток. При това учените продължават да изясняват точната последователност на събитията.

Мащабът на трагедията се оказа огромен. По данни към 29 август, броят на загиналите в Непал и Тибет достигна над 680 души, а около 3000 души се водят за изчезнали. Спасителните операции продължават, но разрушените пътища, мостове и сложният планински релеф сериозно затрудняват търсенето.

Според Международния център за комплексно планинско развитие (ICIMOD), нивото на водата в реките надолу по течението е могло да се повиши с 7–9 метра за около половин час.

Тук е важно да не се правят прекалено директни заключения.

Учените все още не са установили, че глобалното затопляне пряко е причинило именно това срутване. Подобни големи ледникови срутвания остават редки и трудни за анализ.

Въпреки това, връзката с общите промени във високопланинските райони е много по-очевидна. Затоплянето води до ускорено отстъпление на ледниците и деградация на вечната мерзлота. Ледът в пукнатините на скалите действа като своеобразно „лепило“; неговото топене може да отслаби стръмните склонове и да повиши вероятността от срутвания и други каскадни процеси.

В района на Лангтанг загубата на ледникова маса значително се ускори през последните десетилетия. Подобни промени се наблюдават и в други високопланински региони на света – от Алпите и Кавказ до Андите.

Затова настоящата катастрофа е още едно напомняне, че промяната на климата може не само да променя времето, но и постепенно да преустройва физическата устойчивост на планинските системи.

Учените призовават за разширяване на сателитния мониторинг, системите за ранно предупреждение и наблюдението на ледниците, вечната мерзлота и възникващите пред ледниците езера. Такива мерки могат да дадат на хората в долините поне няколко допълнителни минути за евакуация – а при подобни катастрофи това може да спаси хиляди животи.