Микро- и нанопластмасите могат да увеличат глобалното затопляне

Микро- и нанопластмасите вече се разглеждат не само като замърсители на околната среда, но и като нов фактор за изменението на климата.

Атмосферните пластмасови частици могат да абсорбират слънчевата радиация и да затоплят атмосферата. Този ефект е особено силен за цветните частици – способността им да абсорбират светлина може да бъде значително по-висока от тази на чисто бялата пластмаса.

Изчисленията на изследователите показват средно радиационно въздействие на микро- и нанопластмасите от приблизително +0,039 W/m². Това съответства на приблизително 16% от радиационното въздействие на черния въглерод. В определени райони, особено над океана, локалният ефект може да бъде значително по-силен.

Съществува и друг механизъм. Изследванията показват, че микропластмасите могат да увеличат отделянето на парникови газове от почвите и сладководните седименти и този ефект може да се засили с повишаване на температурите.

По този начин се създава потенциална обратна връзка:

Затопляне → увеличено разграждане и транспорт на пластмаси → повече микро- и нанопластмаси в околната среда → допълнително радиационно въздействие и увеличени емисии на парникови газове → по-нататъшно затопляне.

⚠️Резултатите от изследванията показват, че с повишаване на температурите не само се увеличава екотоксичността на токсичната пластмаса, но и разпространението ѝ в околната среда, тъй като изменението на климата води до периодични екстремни събития. Например, след наводнение концентрацията на микропластмаси в речните естуари може да се увеличи 40 пъти, а след това тайфуните увеличават съдържанието им в крайбрежните седименти също толкова.