КЛИМАТЪТ „ЧУПИ“ БУДИЛНИКА НА АКУЛИТЕ
Глобалното затопляне не е свързано само с топенето на ледниците, а и с нарушаването на древните миграционни вериги. Ново проучване на учени от университета Стоуни Брук (САЩ) показва, че поради аномално затопляне на океана, крайбрежните акули губят обичайните си екологични сигнали.
🔵 Изследователите прекарали дълго време в проследяване на движенията на шест вида акули по източното крайбрежие на САЩ, използвайки система от акустични маркери. Те се фокусирали предимно върху Средноатлантическия залив, район, където океанът се затопля може би най-бързо на планетата.
💻Различни видове – различни реакции
За своя анализ авторите използвали модели на Кокс, корелирайки движенията на рибите с температурата на водата, продължителността на деня и дори лунните фази. Резултатите били нееднородни:
1. Пясъчни акули (Carcharias taurus): показали най-значителна промяна. Те се задържали в хладните северни води по-дълго от обикновено, средно 29 дни (почти месец!).
2. Големи бели акули (Carcharodon carcharias): демонстрирали изненадващ консерватизъм. Графикът им на миграция се отклонил само с 1 ден, въпреки промените в околната среда.
🪇Защо се наблюдава такава разлика? Различните видове хищници разчитат на различни фактори, за да инициират миграция: някои са критично зависими от температурата на водата, докато други разчитат на продължителността на деня или сезонните движения на специфични видове плячка.
❓Каква е основната заплаха?
Според климатолозите, температурите на крайбрежните води в района на Нова Англия ще се повишат с повече от 2 °C до 2049 г. Това предизвиква опасна верижна реакция:
🟣 Десинхронизация на екосистемите: моделите на миграция на малките риби се променят с температурата. Хищниците следват плячката си, губейки обичайния си ритъм.
🟣 Повишен антропогенен натиск: оставайки в северните ширини през есента, акулите прекарват по-дълго време в райони с висока гъстота на корабоплаване и промишлен риболов (например в района на Нюйоркския залив).
🟣 Риск от страничен улов: акулите не са цел на повечето риболовни дейности, но задържайки се близо до брега, те са умирали и продължават да умират масово в мрежите като „случайно страничен улов“.
➡️ Заключението на учените е просто: защитените зони и сезонните забрани за риболов, установени преди десетилетия, вече не са ефективни. Границите на защитата на биоразнообразието трябва да бъдат изместени, за да се съобразят с променящите се маршрути на океанските обитатели.