Аномалия под Тихия океан
Основният източник на промените се намира под Тихоокеанския регион.
Сеизмолози са изучавали как вълните от мощни земетресения преминават през центъра на планетата и са забелязали значителни отклонения. Оказва се, че между 1997 и 2025 г. скоростта и посоката на флуидните течения под Тихия океан са се променили драстично. Докато в края на 90-те години теченията са се движели предимно на запад, през 2010 г. течението в екваториалния Тихи океан рязко се е променило от слаба западна посока към силна източна посока.
До 2025 г. се наблюдава значително забавяне и преструктуриране на цялата циркулационна система в този сектор.
По-рано, през 2022 г., професор Джон Е. Видейл доказал, че вътрешното ядро осцилира и се измества с няколко километра на всеки шест години. Последните данни от мисиите Swarm и Cryosat на Европейската космическа агенция показват, че течната желязна сплав във външното ядро също се държи аномално.
Изследователят Фредрик Дал Мадсен от Университета в Единбург обяснява, че това мощно обръщане е синхронизирано с процеси дълбоко в планетата. Сега учените се опитват да разберат дали това е краткосрочно колебание или формиране на нов циркулационен модел.
Как учените са открили това?
Тъй като проникването в ядрото на Земята е физически невъзможно, учените използват метод, наречен сеизмична томография. Чрез измерване на времето, необходимо на сеизмичните вълни от земетресения да преминат през ядрото и да достигнат противоположната страна на земното кълбо, изследователите могат да „осветят“ планетата. Промените в скоростта на тези вълни директно показват промени в структурата и движението на течното външно ядро.
Какви са последствията за човечеството?
Въпреки плашещата дума „радикални“, учените успокояват: не се очаква глобална катастрофа. Такива колебания са част от дългосрочните естествени цикли на живота на нашата планета. Изследователката Елизабета Йорфида обаче подчертава, че работата, публикувана в Journal of Studies of Earth’s Deep Interior, оспорва идеята, че вътрешността на Земята е стабилна и демонстрира, че регионалните промени в ядрото могат да настъпят изключително бързо – само за десетилетие.
Тези промени имат няколко важни научни и практически последици.
Колебания на магнитното поле: поради изместващи се течения в ядрото могат да възникнат локални изменения в силата на магнитното поле на Земята, а дрейфът на магнитните полюси също може да се ускори или забави.
Промяна в продължителността на денонощието: Външното ядро и твърдата мантия на Земята обменят импулсен момент. Поради радикални промени в теченията под океана, скоростта на въртене на самата планета може незначително да се колебае, което може да удължи или скъси земния ден с незабележими части от милисекунда.
‼️ Това откритие убедително доказва, че дълбоките недра на Земята не са статична маса, а невероятно динамична среда. По-нататъшното наблюдение на тези дълбоки процеси е от решаващо значение за разбирането как ще се държи магнитният щит на нашата планета през следващите десетилетия.
You may also like
